luni, 21 iulie 2014

Στρατηγικές προϊόντων

Στρατηγικές προϊόντων

Αντικατοπτρίζουν τις επιλογές στρατηγικής των προϊόντων της εταιρείας όσον αφορά το μέγεθος, τη δομή και τη δυναμική της γκάμας των προϊόντων που παράγουν ή comercializeaza.24
Στρατηγική του προϊόντος υπάγεται στη στρατηγική της επιχείρησης στην αγορά βασίζεται στους συνολικούς στόχους της επιχείρησης, σε σχέση με τις στρατηγικές τιμολόγησης, διανομή και προώθηση.
Ανάλογα με το υλικό, οικονομικών και ανθρώπινων πόρων που διαθέτει η επιχείρηση μπορεί να εγκαταστήσει διάφορες εναλλακτικές λύσεις για την ανάπτυξη της πολιτικής για τα προϊόντα της.
Αν είναι ο βαθμός της καινοτομίας των προϊόντων, η εταιρεία διαθέτει την ακόλουθη στρατηγική του προϊόντος:
- Φαντεζί στρατηγική για τη συντήρηση με την εισαγωγή και την αφαίρεση τον ίδιο αριθμό άρθρων σε ετήσια βάση χωρίς να επηρεάζεται η δομή της σειράς του προϊόντος?
- Στρατηγικής για τη βελτίωση των προϊόντων - περιλαμβάνει τη συνεχή βελτίωση των παραμέτρων της ποιότητας των προϊόντων που προσφέρονται στην σύνθεση της αγοράς?
- Προϊόντα στρατηγική Ανανέωση - η πιο επικίνδυνη στρατηγική επιλογή και συνεπάγεται την προώθηση νέων προϊόντων, είτε για την ίδια κατηγορία πελατών ή νέα τμήματα.
Ανάλογα με το μέγεθος του φάσματος των προϊόντων, η εταιρεία μπορεί να επιλέξει μία από τις ακόλουθες στρατηγικές επιλογές:
- Στρατηγική ποικιλία σταθερότητας - περιλαμβάνει τη διατήρηση της περιοχής μέγεθος των προϊόντων, με στόχο την ίδια στιγμή η σταθερότητα της θέσης της εταιρείας στην αγορά και τη διατήρηση του κύρους μεταξύ των πελατών που εξυπηρετούνται?
- Στρατηγική, η επιλογή ποικιλία ή ο περιορισμός είναι να απλοποιήσει το φάσμα των προϊόντων, ως αποτέλεσμα της εξάλειψης στη φάση του κύκλου ζωής και τα άτομα με υψηλό βαθμό του παρωχημένου.
- Ποικιλία στρατηγική διαφοροποίησης - εστιάζεται στην περαιτέρω δυνατότητες να ανταποκριθεί στη ζήτηση των καταναλωτών, λόγω της αυξημένης γκάμα των προϊόντων μεγέθους.
Στρατηγική διαφοροποίησης των προϊόντων μπορεί να γίνει με τις ακόλουθες κατευθύνσεις:
-Οριζόντια διαφοροποίηση - συνεπάγεται αύξηση του αριθμού των προϊόντων στην περιοχή, διατηρώντας όμως ομοιογενή χαρακτήρα της (π.χ., ένας κατασκευαστής ενδυμάτων για άνδρες χαρτοφυλάκιό της με μια σειρά από ρούχα για τα παιδιά)

vineri, 27 iunie 2014

По морето от Юг до Север - Тюленово и нос Калиакра

След сутринта на нос Форос, която си броя за издънка, с Ванката хванахме на Север естествено с надежди за по-добро време.

Пътьом минахме през доста интересни места: нос Емине, плажа Иракли, но го правехме само информативно. Някъде към Каварна се събрахме отново с Евгени, за да пробваме едно резерватче - Тауклиман. Безкрайно беше разочарованието от това, което заварихме там. Принципно резерватите като административни единици са с най-висока степен на защита според закона. Идеята е, че всичко там е оставено на естествените природни процеси. Ако примерно се запали естествен пожар, той не се гаси. Или пък както в случая с витошкия  резерват Бистришко бранище, където смерч повали почти цялата гора, се взе решение отново да не се пипа нищо, а да се наблюдава какво ще стане. В този резерват обаче има изградено вилно селище. Огромно. От "затворен тип". И това е само в единия му край. В другия има частно имение:


Горе в ляво между дърветата се вижда шосето, което води до там. Точно на брега на езерото е и от горе на всичко е прекъснат контакта му с морето. Умът ми не побира що за его е нужно, за да се изгради подобно нещо на такова място. Някой просто е решил, че е достатъчно голям, за да заграби едно такова кътче за себе си. За липсата на адекватна намеса от институциите дори не ми се пише... Погледахме малко отвратени, поснимахме и си продължихме пътя на Север.

Пристгигнахме в Тюленово. Винаги ми е особено вълнуващо да посетя места, които отдавна са ми в списъка. Тука бях особено приятно изненадан, понеже близо до това селце се намира известната скална арка. Слънцето беше паднало сравнително ниско и въпреки скучния залез, здраво налазихме околността:

Имаше достатъчно вълнение, за да захвана любимите си експерименти. Сигурно за половин час изщраках над сто кадъра - всеки един се получава уникален на различни скорости, вълните образуват всякакви форми и всички ми харесват, но естествено се налага да избера само няколко:

По едно време Евгени налази самата арка и ми се вписа идеално в кадъра:

Постепенно слънцето слезе достатъчно ниско, за да зачерви само връхчето на арката, а аз оставих апарата да направи доста дълга експозиция, исках водата да заприлича на воал:

Не спряхме да снимаме и след като се скри:

С Ванката решихме, че ще се идва тук и по изгрев.

Наложи се да помислим къде ще опъваме палатките. Избрахме близкия райски плаж Болата. Беше прекалено тъмно за снимане, за това набързо стъкмихме лагера ослушвайки се дали няма да дойдат разни здрави момчета, за да ни питат "к'во праиме тука", но имахме късмет и никой не ни безпокои.

На сутринта палнахме към нос Калиакра. Пътьом спряхме да щракнем перките на ветрогенераторните паркове, с които е осеяна цялата местност:

На самия нос бях като небрано лозе. Докато се чудех къде да изчакам изгрева, слънцето се качи високо и едвам успях да щракна един-два приемливи кадъра:

Срещнахме се с Ванката обратно на паркинга, за да видим какви ще ги вършим след това. Гената беше духнал на Юг, а ние поехме в обратна посока, за да видим какво още предлага северното черноморие. 

Лека и честит празник ;)

3 водопада / 3 пещери / 1 ден - последна част

В предните две части минахме пещерите Гарваница и Стълбицата, и водопадите на Крушуна и Еменския каньон. За последната част останаха Деветашката пещера и последният водопад за този ден - Хотнишкия.

Деветашката пещера е идеален пример за човешка глупост. В миналото военните са решили, че мястото е идеално за склад и са си го заграбили. Съответно никой не е можел да припари вътре. След държавните реформи, сладурите са се изнесли от там, като просто са засипали цистерните с пясък и това е. Не са забравили да разрушат моста, по който са преминавали реката незнайно защо. Миризмата на гориво предполагам ще се усеща още десетки години, да не говорим за бетоновите конструкции, които изцяло са променили течението на поточето, което се излива от  пещерата.

Денят тогава беше идеален за снимане на водопади, но специално за Деветашката пещера плътната облачна покривка е лошо решение:


Виждал съм кадри от слънчев ден, когато през "прозорците" нахлуват снопове светлина, а отражението им от пода осветява сводовете и се получава страхотна феерия. В този ден обаче феерия нямаше как да се получи:

Мъчех снимките как ли не, но нямаше особен смисъл. Работата ми тука остана недовършена...

Водопадът Кая Бунар край село Хотница беше последен в програмата за деня. Стигнахме там малко преди да завали и не снимах много. Мястото обаче е такова, че няма и как да се снима кой знае колко особено, ако на човек му е гръмнала главата от цял ден шофиране и щракане по други места. Направих задължителните фронтални кадри...


... и не направих задължителните кадри от върха на водопада понеже светлината си отиваше, а и за този ден с катеренето бях приключил.

Последва едно лутане из Великотърновските села и пресичане на Хаинбоазкия проход в дъжд, в който не се виждаше на десет метра, които много много не обичам да си спомням.

Следва един репортаж от известните скали на Синеморец, които известно време ми бягаха, но пък последния път ми сипаха с огромния черпак.

Лека от мен ;)