tag:blogger.com,1999:blog-55196658029591861122012-01-25T01:03:39.656+02:00Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.comBlogger981100tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-55998455997582533272011-12-27T13:37:00.000+02:002011-12-27T13:37:43.446+02:00

В аналогичната публикация за миналата година си бях пожелал през 2011-та да пускам нещо в блога поне по веднъж на седмица. Нямах особено силни надежди, че ще успея пред вид натовареното ежедневие. Около година по-късно се оказва, че се получи - къде с архивни ретроспекции, къде с раздробяване на някое особено продуктивно пътуване на отделни части... 2011-та ми беше фотографски по-заета от всякога

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com11tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-28912535277015523412011-12-20T11:22:00.000+02:002011-12-20T11:22:38.266+02:00

Решил съм си тази календарна година да приключа с архивните си кадри. За показване ми останаха почти само водопади, което някак си не ме дразни имайки пред вид, че заради тези феномени започнах да снимам изобщо.  Началото е за Полска Скакавица - място, на което имам още доста причини да се връщам, което ме радва:    Следва есенното Кадемлийско пръскало - този пък е неразорана нива за дигиталната

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-23278235430789990332011-12-16T08:44:00.003+02:002011-12-22T13:01:28.182+02:00

Не се случва често да разбия ритъма си, но ето рапорт от едно изненадващо снимане, което даде доста приятни резултати: Не веднъж съм споменавал тук колко е важна мъглата за снимащите навън. Цветовете стават по-фини, губещите се силуети придават дълбочина и всичко като цяло придобива един по-меланхоличен, и дори мистериозен момент. До сега обаче винаги е ставало въпрос за снимки вътре в самата

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com6tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-71370220831058940002011-12-13T11:40:00.000+02:002011-12-13T11:40:02.913+02:00

След  замръзналите седем Рилски езера, които много ни се усладиха, с Ванката на бързо решихме да спретнем още един подобен набег. Дестинацията - хижа Рибни езера и околността. Метнахме се на самурайчето и след недълго време вече се лангъркахме бясно по черния път след Кирилова поляна. Паркирахме на Тиха рила и захванахме краткия  преход към хижата. Бяхме позакъснели и залезът ни хвана на път, но 

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-46745248780508680542011-12-06T10:52:00.002+02:002011-12-06T16:01:39.439+02:00

Първият есенен рейд над Родопите завърши направо успешно пред вид сериозния карък, който ни беше погнал. Като едни възпитани конски мухи обаче, след около две седмици се върнахме обратно, но този път в източната част. Повечето хора се изненадват, като разберат, че този дял на планината всъщност е доста обширен и се простира до Ивайловград. Идеята най-общо беше да ошетаме района, пък ако нещо се

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-8078284415718336692011-11-29T07:35:00.000+02:002011-11-29T07:35:47.259+02:00

Мисля тази година да приключа с показването на лентовите архиви, за това следва предпоследната част: Водопад "Скока" край селото на Желю Желев, Веселиново: Едни малко хаотични ледени завранкулки по река Струма:   Един есенен момент от Стара река, който ако ми се отдаде случай да повторя на ново, сигурно на всяка снимка ще правя задно салто от кеф...  Момин скок в Еменския каньон, място, с което

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-36993270357079195512011-11-22T00:54:00.011+02:002011-11-22T02:08:23.212+02:00

Последното пътуване се случи малко на майтап. Моят обичаен съучастник в последно време, Ванката Миладинов, даде идеята да пробваме езерата - доста снимано място, но пък времето на годината даваше надежди за нещо интересно. Аз, понеже нямах по-добри идеи, веднага се съгласих, а към нас се присъедини и Тихомир Младенов, с който не се бяхме засичали от онова паметно снимане на Пчелина. Малко по

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-60784964844342296912011-11-15T10:14:00.000+02:002011-11-15T10:14:15.652+02:00

Поредното пътуване с Ванката Миладинов започна с повторение на Рилския манастир, където не извадихме техниката и на майтап. Последва скоростно преместване към Средна гора и един забутан язовир, който обаче поради сушата беше почти изчезнал. Така си изкарахме един цял ден на път без дори и най-лек намек за снимане. Надеждата си остана за Родопите и следващите дни. Започнахме рано сутрин на язовир

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-19929441038427854482011-11-08T08:22:00.000+02:002011-11-08T08:22:26.070+02:00

Освен ако в бъдеще не се случи нещо по-ужасно, есента на 2011 за сега ще остане като може би най-неприятната изненада в краткото ми битие на снимащ. Следва кратък разказ за едно от най-безплодните пътувания, които сме правили с Ванката Миладинов. Принципно всичко щеше да е по-поносимо, ако не се надявахме да се спукаме от снимане на есенни цветове, но ако някой знае как човек може съзнателно да

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com13tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-39249429014140618162011-11-01T00:21:00.001+02:002011-11-01T00:22:10.324+02:00

Поради постната есен ще Ви занимая с нещо, което се колебаех дали изобщо да пускам, но за да запазя духа на блога, а именно да си показвам и издънките, ще досадя с това: Следващият разказ представлява уродливия резултат от безплодните ми опити да хвана църквата на Жребчево потопена, както съм я виждал на снимки. За огромно съжаление обаче зимата на  2011 се оказа суха, пролетта беше като зимата

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com5tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-11234450069676464172011-10-25T00:01:00.001+03:002011-10-25T16:12:33.647+03:00

Често гледам календара тези дни само и само, за да си припомням, че е есен. Налага ми се, понеже навън е някакъв друг неопределим сезон. Сигурно ви се е случвало докато си настройвате телевизора  да се смесят звук и картина от две различни програми - нещо такова е в момента. Есента закъснява с около десет дни, но пък зимата дойде за малко с около два месеца по-рано. Резултатът е грозна гледка.

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-42231754513870242512011-10-18T00:09:00.001+03:002011-10-18T00:10:48.654+03:00

Предният разказ за Пирин свърши с началото на разходката до Муратовото езеро. Оказа се лека и направо приятна щом почти през цялото време успявахме да си говорим. Изведнъж след един завой и леко баирче пред нас се ширна и езерото. Направо зяпнах. Моментът беше перфектен, понеже нищо не нарушаваше спокойствието на водата и цялата околност се отразяваше в повърхността. Ванката скоро беше шетал

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-86863704707125553422011-10-11T00:45:00.000+03:002011-10-11T00:45:12.718+03:00

Време е да завърша и този майски сериал, че вече стана "догодина"... След нос Калиакра, с Ванката решихме, че ще минем скалистия бряг на Северното черноморие изцяло по черните пътища виещи се до самия бряг. Целта естествено беше да си набележим интересни места за снимане. Получи се обаче нещо повече - супер забавна разходка с постоянно спиране, щракане, майтапи... Сезонът на цветята беше осеял

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-69608675251245635102011-10-04T11:36:00.003+03:002011-10-06T18:34:57.242+03:00

Странно, но не бях ходил в Пирин...или поне не в частите, които карат повечето туристи да се  кълнат в красотата и. Дойде моментът да запълня пропуските, а те се оказаха огромни. Набързо се разбрахме с Ванката Миладинов да пробваме карстовото било. Въпреки хилядите снимки, които съм изгледал от там, нищо не може да се сравни с първите впечатления на живо. Паркирахме край хижа Вихрен около обед и

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-1266050883857527132011-09-27T00:34:00.000+03:002011-09-27T00:34:43.864+03:00

Поради някаква носталгия или друга незнайна подсъзнателна причина тази седмица се връщам към архивите за пореден път. Почвам с любимия ми есенен централен балкан (остава по-малко от месец и пак сме там):   Пак от балкана, но друга есен - Бабското пръскало:  Напред към зимата и водопада Полска Скакавица облечен в ранен сняг:  Същият красавец, но вече през ранна пролет:  Обратно към есента и едно

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-53320184243625911122011-09-20T13:15:00.003+03:002011-09-20T19:13:37.600+03:00

Това място е от онези, които станаха известни сравнително скоро - след като беше облекчен режима на достъп до тях, понеже се намират прекалено близо до границата с Турция. Всъщност това важи за най-интересната част от южното черноморие. "Корабите" са две скали близо до северния бряг на Синеморец, които са заслужили името си естествено заради интересната си форма. На мен известно време ми бягаха.

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-90720425548801075042011-09-13T10:00:00.000+03:002011-09-13T10:00:17.695+03:00

В предните две части минахме пещерите Гарваница и Стълбицата, и водопадите на Крушуна и Еменския каньон. За последната част останаха Деветашката пещера и последният водопад за този ден - Хотнишкия. Деветашката пещера е идеален пример за човешка глупост. В миналото военните са решили, че мястото е идеално за склад и са си го заграбили. Съответно никой не е можел да припари вътре. След държавните

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-83844907686410604592011-09-06T10:38:00.001+03:002011-09-06T12:11:19.095+03:00

След сутринта на нос Форос, която си броя за издънка, с Ванката хванахме на Север естествено с надежди за по-добро време. Пътьом минахме през доста интересни места: нос Емине, плажа Иракли, но го правехме само информативно. Някъде към Каварна се събрахме отново с Евгени, за да пробваме едно резерватче - Тауклиман. Безкрайно беше разочарованието от това, което заварихме там. Принципно резерватите

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-83492643513299357742011-08-30T09:18:00.000+03:002011-08-30T09:18:50.492+03:00

Витоша е доста подценена планина. В нея обаче се крият толкова интересни местенца, че човек може да си намери занимания за години напред. Лично на мен след Боянския водопад, любимите ми витошки природни творения са скалните реки, по-известни като морени. Най-голямата такава е кръстена "Златните мостове", за която вече веднъж съм писал. Дойде ли средата на Май, винаги почвам да зяпам през

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-88522544045646188462011-08-23T10:33:00.000+03:002011-08-23T10:33:24.193+03:00

Продължавам да разчиствам натрупания през пролетта материал и до някъде с липса на ентусиазъм ще довърша разказа за онова безплодно майско пътуване до иначе прекрасните скали край Белоградчик. Предният разказ свърши в ранния преди обед, когато дуднейки си на ум, че май тоя път късметът е с някой друг, се прибрах в хотела да изгледам 'де 'що имаше спорт по каналите. Надявах се по залез да се

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-21462886299344007132011-08-16T00:42:00.000+03:002011-08-16T00:42:23.284+03:00

Принципно винаги мрънкам, като стане въпрос за снимачни дестинации близо до Ямбол поради липсата на такива. За това всяко ново местенце ме радва особено силно. Така стана и като като намерих едно езерце край Елхово, докато си зяпах в интернет. От малкото снимки видях достатъчно, за да запаля един майски ден на там, като прецених, че времето е интересно. Полутахме се малко, докато хванем вярната

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-71452153530424300482011-08-09T10:42:00.000+03:002011-08-09T10:42:42.352+03:00

По средното течение на река Тунджа в по-равнинните части са изградени доста преливници, които обуздават течението и кариери за добив на речни инертни материали. С течение на времето съотвените басейни са си развили собствена еко-система и си изглеждат като малки приятни езерца. Бях изключително доволен, като разбрах този факт, от който следваше, че имам бързи варианти за снимане, ако изведнъж

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-58022440615656416182011-08-02T12:22:00.000+03:002011-08-02T12:22:26.822+03:00

Мина доста време от първата публикация за голямото морско пътуване с Ванката Миладинов. В момента съм отпуска и снимам рядко, така че е време да отворя "зимнината" натрупана в по-благосклонните за фотография месеци. След безплодното махане из Странджа, бяхме изпаднали в сериозен размисъл на къде да продължим. Постепенно се задържахме над идеята да видим какво се случва на солниците край Бургас.

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-31302387972131288792011-07-26T12:49:00.012+03:002011-09-03T01:50:39.154+03:00

Има и такива случаи: отиваш с някакви очаквания, които се оправдават напълно и това е само мааалка част от всичко, което се разиграва пред обектива. Спокойно мога да постъпя по холивудски и да разделя разказа примерно на три части: "Залез", "Нощ" и "Изгрев" и да ги напълня доволно с материал.Този път обаче ще изстрелям целия пълнител на веднъж. Да почнем от начало все пак. От около половин

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com5tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-19487250305725207272011-07-19T00:51:00.004+03:002011-07-19T01:05:28.758+03:00

Доста неща се случиха от както публикувах първата част от това интензивно пътуване и предполагам, че седи малко странно като продължение, но все някога трябва да го напиша. В тази част на ред са пещера "Стълбицата" и Крушунските водопади. За последните съм писал няколко пъти, но исках една определена снимка, която знаех, че мога евентуално да заснема през Май. Да почнем с пещерата. Писал съм

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-49662370074241902302011-07-12T14:41:00.001+03:002011-07-12T18:05:51.069+03:00

След пролетните фото-миграции по рапичните и макови полета дойде и сезона на летните такива и по-специално на цъфналите лавандули. Фотографското стадо масово плъзна по виолетовите редове смущавайки спокойствието на десетки полски пазачи. Тази година и аз не останах по-назад. Първото посещение направихме заедно с Галина Велева - получи се горе-долу приятно пред вид факта, че не знаехме къде

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-51523819853544789752011-07-05T11:56:00.002+03:002011-07-05T14:09:08.447+03:00

От известно време ми се беше загнездила идеята да снимам водопади на лунна светлина. В България няма много такива с подходящо изложение, за късмет обаче, най-високият и един от най-красивите, Райското пръскало, е идеален за целта.  Бърза сверка с любимата ми програма показа, че седмицата от Юни, в която луната е най-ярка съм свободен, а това е и един от най-подходящите месеци за зяпане на

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com5tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-62864346101580572682011-06-28T00:44:00.004+03:002011-07-07T16:07:15.590+03:00

Това природно явление е едно от най-известните в България и едновременно с това e с най-неясен произход. Теориите варират от вкаменена гора до, и тази ми е любимата, останки от замъци... Състоят се от няколко групи пръснати край различни варненски села, като най-голямата се намира на няколко километра от село Слънчево. Самото село си има и своя група, но тя е доста по-малка като мащаб и не си

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-24141717090118706472011-06-21T11:35:00.003+03:002011-07-03T03:52:52.084+03:00

Тази местност ми е толкова близо до Ямбол, че си беше направо срамота да я отлагам толкова време. Водили са ме там като много малък и имам съвсем бегли спомени и беше крайно време да си произведа пресни такива. Качих двама приятели за компания и потеглихме за Медвен. Времето беше облачно - идеално за снимане на водопади. Пристигайки в селото стана ясно, че скоро е валяло, което беше добре -

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com10tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-90780350711874011822011-06-14T12:37:00.001+03:002011-06-19T23:47:17.449+03:00

В средата на пролетта се случи да изкарам три нощувки в Белоградчик. Излишно е да пояснявам какво исках да снимам. Почти винаги, като стане въпрос за скалите, съм казвал, че този феномен е единственият, който е на световно ниво. Всичко друго, с което се гордеем го има в по-голям или по-малък мащаб по света, но скалните образования на Белоградчик са без аналог. Няма подобни и няма и да има в

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-18787498604363403512011-06-07T00:59:00.000+03:002011-06-07T00:59:16.052+03:00

На скоро ми се отвори възможност да наваксам малко с морските пейзажи.  С Ванката Миладинов се разбрахме да се помотаме по морето няколко дни и да видим какво ще излезе. Българското черноморие се различава доста от Север на Юг - общо взето в тези два края са съсредоточени най-интересните за снимане места. За голям късмет са и най-рядко застроени и заселени, което мене ме устройва напълно. Ние

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-37850475750882552272011-05-31T11:14:00.000+03:002011-05-31T11:14:14.800+03:00

Горното тъпо заглавие си има обяснение: стремейки се да заклещим перфектен момент в снимка, често се налага да се връщаме отново и отново на местата, които снимаме. Постепенно обаче едно от тях се откроява като мястото, което никога не можем да хванем добре. Чел съм истории за постоянно скучно време, развалена техника, изхабени батерии и какво ли не още. При мен за сега такова място се оказва

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-7104445818454132672011-05-24T00:46:00.001+03:002011-05-24T00:48:05.183+03:00

Мина доста време от Февруари, когато снимах тази местност и по-добре да привърша сериала, докато не съм забравил хронологията на събитията. Последният път, който ходих беше по залез. Средно-високата облачност обещаваше да стане интересно:    На отсрещните дървета бяха кацнали няколко корморана, които като че ли не ми обръщаха особено внимание:  Единият особено се оказа супер спокоен и не мръдна

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-56578280589221793422011-05-17T02:44:00.001+03:002011-05-17T02:46:34.200+03:00

Това странно пътуване ми скимна да го направя просто, защото е възможно да се направи за един ден. В района между Ловеч и Велико Търново е толкова гъсто от към природни забележителности, че си хванах един приятел за компания и потеглихме. В интерес на разнообразието, няма да карам  хронологически, а ще показвам по една пещера и един водопад, за да има някакъв ритъм. Релефът в тази част на

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-10142354603892109992011-05-10T10:59:00.002+03:002012-01-06T20:24:35.832+02:00

Това време от годината е, през което фотографското стадо мигрира към цъфналите рапични полета. Навсякъде е осеяно с жълти петна, които са идеален обект за снимане почти във всякакво време. Аз лично успях да се пробвам в един облачен ден и ето резултатите:   Беше и ветровито, а за мен това си значи само "дълги експозиции". Хубавото е, че имах и сериозен избор къде да снимам, понеже край целия

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-91928809339604295042011-05-02T11:52:00.000+03:002011-05-02T11:52:51.179+03:00

Ровейки се за обекти, които да снимам край родния ми Ямбол, бях доста изненадан да разбера, че по поречието на Тунджа на юг от града има три резервата: "Горна Топчия", "Долна Топчия" и "Балабана". Обособени са с основната цел запазване на крайречната еко-система. Представях си, че в ранна пролет биха били особено интересни за снимане пред вид стотиците нюанси на зеленото, наблюдаеми само в този

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-67568035051742116852011-04-26T12:51:00.001+03:002011-04-26T12:53:19.083+03:00

От доста време не бях снимал водопади, а и нямаше близки планове да се случи.  За това когато ми се обади Иво Николов от Водопадите в България с предложение да преслушаме някакви нечувани в Рила, естествено се съгласих с кеф, особено заради факта, че Рила и Пирин са бедни от към този тип красоти в сравнение със Стара планина, а дори и Родопите. Мястото се намира по пътя за Рилския манастир след

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-53748163892388392412011-04-19T11:11:00.001+03:002011-04-20T10:27:19.871+03:00

 Село Маточина и крепостта Букелон са сред подходящите фото-дестинации около родния ми град. Въпреки прекалено лошия път в някои участъци, се стига за малко над час,  което е добре дошло за едно бързо залезно посещение. С тази идея тръгнахме един късен следобед, времето беше облачно, но се надявах на пробив в облаците по залез, което щеше да освети всичко в червено. Облаците бяха плътни, но не

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-45360896599290926052011-04-12T15:14:00.001+03:002011-04-19T17:23:17.122+03:00

По съвета на един фотограф, който беше писал да не се доверяваме на моментното си настроение и да трием някой кадър само защото мислим, че сме направили по-добър, реших от време на време да попрехвърлям архивите си и да видя какво ще изскочи. Сигурно не е толкова странно, но наистина след като е минало известно време, видях кадри, които бях отписал  първоначално по една или друга причина.

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-66250787235625594362011-04-05T13:55:00.000+03:002011-04-05T13:55:10.077+03:00

На ред е шестата публикация за местността Ямурджа и разлива на река Тунджа. Случи се по изгрев и общо взето се доказа максимата, че никога не е късно да станеш за резил. Пет пъти до този момент бях карал до там и на шестия успях да затъна с колата в дълбоката кал...сгреших завоя и просто си хлътнах комфортно. Дадох малко газ само за да се убедя, че съм се нахендрил качествено, но изгревът се

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com5tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-43709945280666515162011-03-29T09:41:00.000+03:002011-03-29T09:41:13.702+03:00

От близо година имах съвсем конкретна идея за една нощна снимка и мислейки как ше стане, ми се изясниха основните елементи: дърво, разклонено по един особен начин, така, че да ми запълни кадъра приемливо (за предпочитане орех или дъб), сезон, в който да няма листа по него (освен, ако имам късмет да намеря някакво сухо и зловещо като от Руска приказка), да е в сравнително тъмна зона, за да няма

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com5tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-27611392610089628582011-03-23T11:55:00.000+02:002011-03-23T11:55:06.250+02:00

Петата част от пътеписите за вече втръсналата ви предполагам местност Ямурджа се случи по залез. За първи път през седмицата тогава имаше някаква облачност, което ме изстреля на там. С пристигането направих обичайната фото-загрявка с няколко кадъра, които обикновено след това не харесвам, но ми дават тон за песен:   В конкретния случай се очертаваше да експериментирам с дълги експозиции, понеже

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-57033186449199079462011-03-15T01:20:00.000+02:002011-03-15T01:20:18.956+02:00

Последните седмици нещо все греди нацелвам със снимането, за това ще ви тормозя отново с местността Ямурджа и апокалиптичния околен пейзаж. Този път е наред вторият изгрев, на който присъствах. Този път реших да заобиколя и да пробвам какво ще стане на другия бряг на реката. Не и без да направя един не особено оригинален кадър  "за загрявка":   От другата страна определено имаше по-интересни

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-76999460783273593602011-03-08T11:27:00.001+02:002011-03-08T11:33:18.407+02:00

Налага се малко да разнообразя ситуацията след последните три публикации, още повече, че на опашката са наредени още четири подобни... Ямболският край не пръв поглед изглежда малко беден от към интересни за снимане места, но никой пейзажен фотограф не би трябвало да има доверие само на въпросния "пръв поглед". С малко ровичкане по картите (господ да благослови Google Earth и wikimapia.org и да

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com10tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-75085957172094525092011-03-01T09:27:00.001+02:002011-03-01T09:29:13.661+02:00

След като се прибрах от сутрешната сесия, почти не спах мислейки как ще направя по-добра нощна снимка същата вечер. Молех се за поредната ясна и тиха нощ, за да хвана добре звездните отражения. Денят мина бързо и отново дойде време да подпаля към залеза. Този път за компания дойде един приятел фотограф, който още със слизането от колата зачатка почти безразборно като мен предната вечер. Самият

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-40322958514067809052011-02-22T00:25:00.002+02:002011-02-22T04:24:39.580+02:00

Както писах в предния пост, местността (която разбрах, че се нарича "Ямурджа" по името на съседния връх) имаше страхотен потенциал, който обаче по никакъв начин не успях да оползотворя от първия път. Времето обещаваше да е ясно, за това още на следващата сутрин подпалих отново на там, за да пробвам как ще стои при изгрев. При пристигането си се оказах изпреварен от няколко рибари. Слязох при тях,

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-2906199593714319082011-02-15T18:35:00.002+02:002011-02-21T23:44:24.149+02:00

Това място ми попадна съвсем случайно от новогодишните снимки на един приятел. Реших в свободната си седмица да се разходя до него, за да видя какво ще излезе. Намира се точно на вливането на река Тунджа в язовир Жребчево, който се оказва, че ми е на късмет - край него са ми се случвали най-приятните фотографски изненади. И това място ме изненада - не много обширна водна площ осеяна с дънери на

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-18224649033322090212011-02-10T11:47:00.000+02:002011-02-10T11:47:02.501+02:00

Новогодишното обещание да пускам по нещо тук поне веднъж седмично се оказва малко трудно за спазване...твърде много неща има за балансиране, но за сега се получава. Тази седмица обаче се налага да прибегна до архивните кадри - не исках толкова рано да гърмя един от тези бушони, но няма как. С времето ми останаха повече водопади, понеже първите години общо  взето търсех само това. Реално всяко мое

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-59305697390011840022011-02-03T15:52:00.000+02:002011-02-03T15:52:56.124+02:00

След последното ходене до този водопад, когато го хванах леко никакъв поради топлата вълна, започнах да следя изкъсо прогнозите за времето и да чакам застудяване. За мой късмет се случи - за около седмица температурите си бяха доволно ниски, а аз започнах да точа зъби за почивните дни. Бяхме се разбрали с Ванката Миладинов, за който ви бях говорил в този пост, евентуално да се разходим заедно и

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com6tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-82990342471026776812011-01-26T23:39:00.000+02:002011-01-26T23:39:40.295+02:00

...нещо като "Зима е", но натъкмено пред вид условията... Два от почивните дни в Ямбол се оказаха толкова приятно замъглени, че просто си плачеха за разходка с апарата. Често съм писал колко обичам това природно явление и какъв полезен ефект има при снимане - мъглата променя цветовете, крие излишни елементи и като цяло създава едно особено настроение, което лично на мен ми допада в пъти повече

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-61012706063490408222011-01-20T16:36:00.003+02:002011-01-21T17:30:55.576+02:00

В края на предния пост влязохме в жп тунела на път към село Раждавица, от където смятах да се кача към въпросния каньон. Малко обща информация: самото място, като че ли няма конкретно название, понеже името не реката, която го е образувала е "Тлаката", но не се използва особено може би, защото самата река липсва. Най-близкото село от горната част на речната долина се казва "Шегава", което е и

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-80931257452232310252011-01-14T16:44:00.001+02:002011-01-14T17:07:45.621+02:00

Тази зима за сега някак си повтаря предната - снегове през декември, топла вълна по средата на януари...остава към края на месеца температурите да паднат до около -20 и ще е абсолютно deja vu. Претегляйки идеите къде точно да снимам, реших, че е време за едно малко по-неизвестно място - каньона на Шегава. По пътя към него обаче  предпочетох да мина отново през водопада Полска скакавица, така че

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com7tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-91284848347867136752011-01-08T10:54:00.003+02:002011-01-08T14:04:51.749+02:00

На този ден миналата година публикувах за първи път в този блог, следователно имам основание да смятам датата за рожденна един вид. И за да допълня усещането за цикличност, темата на този пост ще бъде същата като първата: впечатления от коледните празници в родния Ямбол. Ако някой си спомня миналата година, тогава впечатленията бяха основно негативни. Година по-късно малко се беше променило.

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-49140853593560817722011-01-04T13:17:00.002+02:002011-01-11T16:40:48.406+02:00

Зад този "извънреден пост" се крие огромна доза късмет, на която трудно можех да повярвам. Знаех за това затъмнение от преди месеци, но нямах никакви надежди да го видя, още повече след като предната вечер си валеше сняг. Сутринта също беше плътно облачна и съвсем ми мина всякаква надежда. Облякох се и хукнах по задачи - плащане на сметки, пазаруване и т.н. На излизане от подлеза си погледнах

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-37921946846135858862011-01-01T12:40:00.003+02:002011-06-22T12:46:55.721+03:00

Старата скала се врътна още веднъж, а за нас хората това е особено важно някак си. Дава ни отправна точка за равносметки  и разни подобни. За мен лично изминалата година беше приятна и успешна, и си е в реда на нещата да сглобя един списък с фотосите, които са ме израдвали особено. Януари  беше особен месец - първата половина горещ, втората - брутално студен. През този месец разходих апарата до

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com5tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-40678250785544959382010-12-25T16:23:00.002+02:002010-12-29T23:40:33.746+02:00

Разказът от предния пост продължава на другия ден, когато се насочих към Сувачарското пръскало край с. Христо Даново. Бях го снимал пролетта, през есента го пропуснах и пред вид неуспеха предния ден, реших да го пробвам декемврийско. Доста по-ниско е като надморска височина и въпреки че е затънтено, все пак се беше поразтопило: Светлината беше плоска, а мястото е доста

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-694248370085725682010-12-20T19:24:00.000+02:002010-12-20T19:24:13.691+02:00

Наумил съм си определени кадри и това е, трябва да ми се случат. Сигурно доста забавлявам някой там горе... Не ми се брои за кой път тази година поех от Карлово навътре в планината. Вече разпознавам повечето камъни по пътя...сигурно от следващия път ще започна и да ги именувам. Все пак , за да не звуча зле, харесваше ми, беше понавалял сняг, тук-там замръзнало, времето беше тихо и ясно. Планът

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-81267069671000046932010-12-16T12:41:00.001+02:002010-12-16T12:42:31.310+02:00

"Невероятно е, но съществуват такива хора - лишени от егоцентризъм и изцяло живеещи живота си за някой друг..." * Горното е малко свободен превод и то по памет. В книгата ставаше въпрос за нечия баба. Предполагам голяма част от Вас имат или са имали такъв човек в живота си - говоря за тези неуморни личности, символ на грижовността и уюта. За моето поколение, те са създали един от най-приятните

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-23032642018400711982010-12-04T01:57:00.002+02:002010-12-04T02:02:32.760+02:00

След последното ми "ползотворно" пътуване се налага да позапълня вакуума с поредния архивен пост. Като гледам колко непоказани кадри ми остават, ще е един от последните такива. По темата - една от вече невъзможните за повторение снимки на Крушунските красоти:   Нещо от редовните ми заигравки по всякакви рекички:  Любимо и не много известно прозорче в една от белоградчишките скали. Сам си го

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com5tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-64070610217878239732010-11-28T20:33:00.009+02:002010-11-28T20:53:38.694+02:00

Или едно пътуване, което зарязах...  Природата не винаги е стряскащо красива. Напротив. Тези моменти са толкова редки, че хора като мен са готови на странни неща, за да ги документират. Отново бях тръгнал към х.Васил Левски с конкретни очаквания, но този път просто спрях в Карлово и като погледнах времето, реших, че е абсурд да имам някакъв шанс да хвана, каквото искам. Не обичам да

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-75963911621759913302010-11-23T13:32:00.003+02:002010-12-01T15:34:05.521+02:00

* предварително се извинявам за английското заглавие, но не можах да измисля нищо по-подходящо... Малко предистория: последните месеци определено почна да ме стяга шапката и да ми писва от баири и поточета. Реших, че ми трябва разнообразие и от няколкото идеи, които постепенно ми се оформяха, тази ме запали най-сериозно - дълги експозиции на жонгльори с огън. Малко повече за този вид забавление

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com5tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-48220127446717643282010-11-16T12:49:00.003+02:002011-06-20T22:01:50.078+03:00

За тази есен бях планувал две основни сесии  - Балканската, с резултатите от която вече ви досаждах и Родопска, която се оказа идеалната илюстрация на сентенцеията за живота и плановете...На практика успях да снимам на две места, за това ще ги обединя в един пост. Бях решил да започна леко от Дяволския мост край Ардино, който снимах миналата пролет. Исках да имам и есенни кадри от там.

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-69442736476317559542010-11-09T13:59:00.001+02:002010-11-30T11:56:19.942+02:00

Вечерта преди ден пети още се колебаех дали да сляза в Калофер, дали да остана или пък да сляза в Карлово през хижа В.Левски или Равнец...вариантите не бяха малко. На сутринта времето само ми посочи - много гъста мъгла с почи никаква видимост, което правеше вариантите за преход през масива Равнец безсмислени. Не ми се и оставаше особено да дремя един цял ден с неясни надежди за добро време, за

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-22456267702955515072010-11-07T10:44:00.001+02:002010-11-30T12:04:07.989+02:00

След слизането от Балкана имах няколко дни, в които не бях запланувал нещо особено и се чудех как да ги оползотворя. Реших да се помотам край Казанлъшките язовири Жребчево и Копринка с надеждата да намеря някоя шарена горичка. Ми не намерих, всичко беше изпадало. Любимата ми вече църква на Жребчево сега беше изцяло на сушата и в неприятно ясния ден изглеждаше леко тривиално. Щракнах просто за

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-91667744947857475702010-11-02T10:07:00.001+02:002010-11-30T12:19:44.027+02:00

Наложи се да разделя разказа за останалата част от балканската есенна инвазия на две, понеже щеше да стане доста претрупано. Четвъртият ден започна чудесно. Както възкликна хижарката: "Айде да видим и ние малко природа !!". Сутринта беше доволно свежа и контрастна: Пръскалото не беше чувствително намаляло въпреки, че от последния дъжд бяха минали доста часове: Лека по лека се насочих обратно

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-39838394673954102822010-11-01T13:32:00.002+02:002010-11-30T12:32:40.488+02:00

Последният си пост го свърших с обещанието да продължа със снимките от есенната инвазия на централен Балкан, но за разнообразие ще включа един кратък рапорт от едно инцидентно пътуване. С един приятел решихме да се поразходим до Жеравна, за да пощракаме. Селцето няма нужда от представяне, но ако някой иска да прочете нещо повече, ето един полезен линк. Потенциалът там е сериозен, но за малкото

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-47742128941440392042010-10-22T12:19:00.002+03:002010-11-30T12:48:49.453+02:00

Дочаках и този момент - пика на есента в Балкана и аз свободен и готов да се гмурна отново там. Принципно не знам кога ще се науча да нямам очаквания за евентуалните снимки. Винаги си ги представям как точно ще изглеждат и се улавям, че търся конкретен кадър. Получава се точно в 0.0002% от случаите. Останалото са изненади с различна степен на  гъдел. Тръгнах по познатата пътека за четвърти път

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-59539228876943918542010-10-11T14:57:00.002+03:002010-11-30T12:52:22.267+02:00

От няколко месеца си казвах, че е крайно време да се пусна по морето, за да добавя нещо различно към колекцията си. Винаги ме е било малко страх, че няма да се получи пред вид нещата, които показват фотографи като Евгени Динев, Павел Пронин и някои други. Вдигнали са летвата стряскащо високо. Все пак, няма как, хванах се един мрачен ден и запалих към морето. Един от проблемите е къде точно да се

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-76623486354915138022010-09-26T22:51:00.001+03:002010-11-30T12:55:42.611+02:00

След първото ми посещение на язовир Жребчево и църквата направо се влюбих в мястото. Наясно бях, че скоро пак ще го налазя. Както бях споменавал, Август месец на това лято беше почти изцяло ясен - чудно за нощно снимане, но пък скучни залези и изгреви. За това един следобед, каот излязох на терасата и видях каква облачност се развиваше около Стара планина, веднага запалих към язовира - сигурен

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-14043603654410576992010-09-20T13:27:00.004+03:002010-11-30T13:00:58.393+02:00

Този пост го пиша изцяло на принципа: "Нещо е по-добре от нищо", а и малко да разнообразя съдържанието пред вид последните постове.  Улучихме сух период, водопадите бяха почти спрели, светлината беше не особено добра. Като цяло това ходене си го писах "за влизане във форма"... Почнахме от Карлово в кофти жега и докато наберем височина, си беше зор. Минахме почти транзит през повечето хижи и през

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-89224948332515796832010-09-14T18:32:00.002+03:002010-11-30T13:07:39.523+02:00

Към средата на месеца стана време за малка почивка на морето. Избрахме Несебър. Не съм много добър в ходенето на плаж и хващането на тен, но все пак ми се наложи. Самият град и плажовете му не ми харесват особено за пейзажна фотография и не мислех, че ще снимам кой знае какво освен обичайната снимка на стария град: Както и малко отражения на многото светлини на полуострова: Намерих си обаче

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-89718939922376221032010-09-09T17:58:00.006+03:002010-11-30T13:15:09.474+02:00

Предварително предупреждавам: в този пост е възможно да ви писне от въпросната църква. Сега разбирам, че е трябвало да пощракам малко наоколо, за да го разнообразя, но бях толкова увлечен в снимането и, че не се сетих. Както и да е, надявам се да ви хареса :) Това място си го бях заплюл от доста време. Сигурно повечето хора знаят историята, но ето малко информация на бързо: в местността се е

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-55987178430564659912010-09-03T12:19:00.001+03:002010-11-30T13:20:45.421+02:00

Както вече писах, през август основно бродих по нощите да експериментирам с новата си мания. Един от тънките моменти при тази фотография е да направиш снимката интересна - абсолютно всеки със статив и апарат може да заснеме сносни звездни следи, млечен път, градски светлини или какво пожелае, не е хич трудно. Важат си обаче същите фотографски правила като при всеки друг тип фотография. Съответно

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-1226684616671323592010-08-30T10:03:00.006+03:002010-11-30T13:25:43.238+02:00

Както се бях зарекъл в този пост, мислех да се върна и да снимам все пак тази крепост в ясна нощ. През целия месец щях да съм отпуск, за това не чаках много и хванах на там с един приятел за компания заредени с бирички и лични карти. Бяхме там по залез и нямах много време да си избирам позиция, за това застрелях фронтално: Тука небето стана малко по-светло отколкото ми се иска, но започнах

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-667288615214111472010-07-28T20:21:00.002+03:002010-11-30T13:48:58.378+02:00

Пред вид прогнозирания застой в снимането идните седмици, дойде ред на трета част от архивната ми серия. На морето съм снимал малко, което се надявам да се промени скоро, но за сега нямам какво особено да покажа от там. Тази е от едно малко плажче край Царево: Следващата е от водопада Варовитец и много си я харесвам. Със сигурност ще направя опит да я повторя дигитално някой път: Отново водопад

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-2954088199726203022010-07-21T14:14:00.003+03:002010-11-30T13:44:50.538+02:00

След последното ми ходене из района се сдобих с неприятна контузия, която ме държа в низините дълго време. Писна ми да чакам да се оправя и поех с две приятелчета отново натам. Нямах настройка за снимане, а просто за ходене и влизане във форма. За това и по-голямата част от снимките ми са..."репортажни", за да не кажа "просто за спомен"... И двамата ми спътници не бяха ходили до момента на

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com8tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-87023978983533156732010-07-05T13:53:00.003+03:002010-11-30T13:54:22.614+02:00

Този водопад беше в графата "някъде в неопределено бъдеще" и сега ми изскочи възможността да го заснема. Офертата дойде от Иво Николов - един готин тип, с който се запознахме покрай сайта му www.waterfallsbg.info и общата ни мания. Водопадчето е сравнително лесно достъпно, но някак си доста в страни от познатите туристически маршрути. Околността край него е дива и човек може от нищото да се

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com8tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-73384211714770500752010-06-28T13:17:00.001+03:002010-11-30T14:00:03.128+02:00

Село Маточина се намира почти на самата граница с Турция. Преди години дори е било зад кльона, който сега е отворен и само напомня за стария режим и то само на тези имали съмнителния късмет да са живели по това време. Сега там се ходи свободно и има достъп до много интересна крепост. Или това, което е останало от нея. Има доста информация за това място, за това няма да ви занимавам излишно с

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-10295316832200669292010-06-25T13:10:00.004+03:002010-11-30T15:39:54.174+02:00

Отдавна си мислех за подобен пост и явно сега му е времето - навън не става особено за снимане, а мачовете от световното са след часове... Следя доста автори и ми се иска да покажа всички, но в този пост ще започна с няколко от тях обединени от това, че снимат главно природа и са от България. Започвам с Евгени Йонков - ако Ви трябва информация за някое древно, затънтено място пълно  с история

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com7tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-55575688199735859192010-06-09T13:21:00.005+03:002010-11-30T14:25:41.664+02:00

Както казах в предния пост, имам да пиша за едно ходене из Врачанския балкан, което се превърна в мини фиаско . Идеята ми беше да пообходя малко водопадите в този край, понеже ги има доста, а пред вид дъждовното време, трябваше да са пълноводни. Мислех да се въртя основно около Враца за няколко дни и да посетя 3-4 места... Почнах от с.Згориград и местната известна еко-пътека водеща към водопада

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-86982914109639201992010-06-08T10:56:00.003+03:002010-11-30T14:16:00.698+02:00

След една позорна издънка с ориентирането из Врачански балкан, за която ще пиша друг път, на пук на прогнозите за времето стегнах кервана за Централен Балкан. Нямах особено оригинални идеи за маршрут, за това го давах стандартно: Карлово - х.Васил Левски - х.Рай - Калофер с две нощувки. Пътеката от Карлово към х.В.Левски вече не знам за кой път я минавам и сега бях направо като кон с капаци -

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com8tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-70860524583939311012010-05-22T13:18:00.003+03:002010-11-30T14:34:49.346+02:00

"Около Костенец" е малко подвеждащо. Първо се минава през град Костенец. Тръгва се към подножието на Рила и се стига до село Костенец. От там още малко на вътре и следва местността "Вили Костенец". Тука е първият водопад. Наречен е, изненада !!!: "Костенечки водопад" и е един от най-лесните за достигане. На практика се паркира на 30 метра от него. Представлява малко, спретнато бижу, някак

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com5tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-50069196983390616672010-05-10T12:32:00.001+03:002010-11-30T14:44:28.918+02:00

Няколко години минаха от първото ми качване през с.Бистрица към резерват Бистришко бранище.  Предният път нямаше никаква светлина, а и нямах адекватна техника, и сега дойде моментът, който бях замислял от тогава. Малко  повече за самия резерват: това определено е най-интересното място от научно-екологична гледна точка за мен в България. През 2001 там е вилнял смерч със скорост 120 км/ч, като

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-38341762620610767612010-05-04T18:54:00.005+03:002010-05-05T00:15:06.289+03:00

Искам да Ви представя една супер интересна и безплатна малка програма, която би била полезна за всякакъв вид фотография на открито. The Photographer's Ephemeris Върви под Adobe Air. Основната функция е да показва посоката на движението на Слънцето и Луната със съответните часове на изгрев и залез. Знам, че има много онлайн ресурси за подобна информация, но голямото предимство за мен на тази

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-60258834314595983772010-05-03T11:15:00.002+03:002010-11-30T14:48:03.103+02:00

"СувАчарско" или "Сувчарско", така и не разбрах как точно е прието да се нарича, но му се бях заканил отдавна. Оказа се лесно достъпен водопад като място, но труден като се стигне точно до него. Местността представлява една огромна полу-фуния, в която от над 50 метров скален венец се излива доста мощна струя. Ходенето около самия водопад е трудно, трябва да се катериш постоянно и общо взето

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-71221795332834161222010-04-28T14:01:00.004+03:002011-01-25T18:50:25.406+02:00

Предполагам всички места от следващия пост ще се окажат познати в различна степен. Все пак са някои от най-сниманите в България, което някак си правеше задачата ми предизвикателна. Все пак няма как да устоя на изкушението да си ги прибавя в колекцията. Времето се оказа достатъчно приятно - едн от онези дни с много силно слънце и чисто небе, които не са ми особено любими, но бих ги предпочел пред

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com5tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-24228903715010042172010-04-26T11:45:00.003+03:002010-11-30T18:50:09.314+02:00

Този пролетен набег го бяхме планирали още през Януари. Времето беше като по поръчка, така че оставаше да се представим на ниво с моя тетевенски приятел. Почнахме от Гложенския водопад. Имаше достатъчно вода, за да изглежда добре, за разлика от други години, когато съм идвал кажи-речи за нищо. Мястото не е от най-удобните за снимане, но е широко и предлага различни ракурси: Понеже е в ниска

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-92199972673715467642010-04-17T16:06:00.000+03:002010-04-17T16:06:31.053+03:00

На дъждовната сесия краят е и не се вижда, така че от скука и предимно тъпи мачове по ТВ, мисля да Ви занимая с втория пост свързан с архивните ми филмови кадри..."усмивки от старите ленти" един вид :) Директно по темата - една от малкото ми (за сега надявам се) морски снимки - изгревче от Царево: Веднага отиваме в другия край на страната до водопада в местността Попина Лъка,

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-74804747736817877282010-04-14T14:23:00.007+03:002010-11-30T18:44:11.887+02:00

Здрасти :)Нямам особено добро обяснение защо за трети път ходя до там тази година...още повече, че подозирам, че скоро ще има и четвърти. Просто искам да направя някои конкретни снимки и това е.В средата на април беше горе-долу както си го представях - леко раззеленено и с повече вода. Частта с повечето вода обаче е леко подценена. Дебитът беше толкова силен, че до определени части от водопада

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com6tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-29552361924560624332010-04-05T21:52:00.003+03:002010-11-30T18:35:39.221+02:00

Подобна снимка бях замислил от години. Докато се случи така, че да я пробвам, доста хора стигнаха до същата идея, но няма лошо, щом великите умове мислят еднакво, предполагам същото се отнася и за останалите глупаци като мен, които се мотат с апарати насам-натам :D Идеята е проста: няколко минутна експозиция на хората, които обикалят около църква на връх празника. Минах през известни перипетии,

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-88976543253330185402010-03-23T16:41:00.004+02:002011-01-25T20:23:35.396+02:00

Здрасти, пак съм аз :) След странната зима тази година (8 градуса над нулата на връх Ботев на 11 Януари и 20-на градуса под нулата в Ахтопол две седмици по-късно) пролетта все пак си идва по график. Снегът се топи, всичко тече, всичко се променя и за това някой трябва да го снима.Водопадът Варовитец е един от красавците на Стара Планина. Не впечатлява с огромни размери или особено пълноводие, но

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-90431467846811444512010-03-03T17:45:00.007+02:002010-12-31T19:07:19.166+02:00

Както и баба ми вече знае (а на нея може да и се вярва, защото има скайп :D), преди дигиталната матрица беше само филма - не беше отдавна, когато за пътуване се подготвях като си смятах грубо колко кадъра може да ми издържи батерията, след това при самото снимане по половин час преценях светлината, фокуса, композицията...след самата снимка следваха поне още два кадъра "за всеки случай", като

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-76475768527711597962010-02-22T13:39:00.004+02:002010-11-30T18:28:23.936+02:00

Силният снеговалеж последван от рязкото покачване на температурите в региона създадоха един от най-интересните сюжети, които съм снимал. Преди това минаха няколко дни с кофти светлина, но на края в една слънчева сутрин дори не успях да закуся, а директно запалих към залетите места.На място ме посрещна комисия от местни експерти, които ме въведоха в ситуацията: Обясниха ми разни неща и нямаше как

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-90740254303055599202010-02-02T11:36:00.001+02:002010-11-30T19:16:12.168+02:00

Има и такива пътувания - тръгваш с огромна кошница, вярваш, че този път няма как да не се случи нещо, напъваш се здраво...и се изпускаш.След студения фронт, който мина, имах страхотни надежди за Крушуна и съответно хукнах на там. Виждал съм го замръзнал по снимки и исках да се запиша и аз с няколко кадъра. Явно обаче закъснях с два-три дни понеже нямаше нищо общо.Да почна отначало обаче. 

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-7992760932203243312010-01-18T13:25:00.010+02:002010-11-30T18:09:48.752+02:00

Този маршрут ми е много любим (като се замисля повечето места из България са ми от любимо на горе...). За самия водопад има две пътеки от Бояна: по-дълга и по-полегата, и съответно по-къса, но по-стръмна. Обикновено избирам късата понеже върви успоредно на реката и е доста по-красиво...този път обаче имаше изненадки. Поради топлата вълна, която мина на скоро, се бяха образували малки рекички,

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com5tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-49213523160246963692010-01-12T13:16:00.003+02:002010-11-30T18:06:35.213+02:00

"Комунизмът е жив и по-силен от всякога!!! Нещо обаче объркаха чертежа на петилетката и вместо Септември да бъде Май, Януари стана Април..." Подобни глупости ми се въртяха из прегрялата глава, докато крачех по любимата си пътека в най-топлата зима, която си спомням. Принципно с времето в планината винаги съм с поне две на ум, но сега изненадата беше тотална и не изцяло приятна. Бях екипиран

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-80917708237115089562010-01-11T16:49:00.005+02:002010-11-30T18:02:37.118+02:00

Лош навик ми е преди да тръгна на някъде, да се мъча да предвидя какво ще е положението за снимане. Това обикновено ми създава някакви очаквания, които най-често разочароват. В този случай беше малко по-различно - определено времето не оправда очакванията, но имаше какво да се снима, така че нямах за какво да мрънкам. Тръгнах от София в обилен снеговалеж, като си представях, че около Ловеч също

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-5519665802959186112.post-44109087722696566892010-01-08T19:48:00.000+02:002010-01-08T15:41:22.148+02:00

Здрасти на всички !Това ми е първият блог-пост, така че, честито на мен :)Принципно снимам основно природа и е малко странно, че започвам с репортаж, но така се получи: излязох да си пробвам новата играчка по улиците на Ямбол, беше 25.12.2009, провеждаше се обичайното коледарско надиграване, нещата се случваха и в резултат станаха няколко интересни кадъра.Малко повече за "декора": центърът на

Христо Свинаровhttp://www.blogger.com/profile/12128885150262797201noreply@blogger.com0