Решил съм си тази календарна година да приключа с архивните си кадри. За показване ми останаха почти само водопади, което някак си не ме дразни имайки пред вид, че заради тези феномени започнах да снимам изобщо.
Началото е за Полска Скакавица - място, на което имам още доста причини да се връщам, което ме радва:
Следва есенното Кадемлийско пръскало - този пък е неразорана нива за дигиталната ми колекция, така че и той предстои:
Хотница - на този колкото и пъти да отида, не мога да направя интересна снимка...явно и там имам сметки за оправяне:
Скока край Люлин - същата работа като Хотнишкия:
Чипровски водопад - и той ще бъде брутално сниман в бъдеще:
Сучурума - на този не знам дали скоро ще се върна, харесвам си го, но...бъдещето ще покаже предполагам:
Момин скок - на този малко се изложих последния път, къде от умора, къде от нещо друго...явно и тук трябва да минавам отново:
Етрополски водопад - положението тука е като с горните:
Детайл от Крушуна:
За финал остана любимата ми снимка от целия филмов архив - помня, че нямах никаква идея какво се е получило, докато не я видях изкопирана и онемях...след това си я гледах през пет минути и бях супер щастлив. Сега ми изглежда наивно, но тогава все още не бях виждал снимани листа по този начин и за мен лично си беше нещо ново...май и от този момент се почна манията ми по дългите експозиции.
Ами това беше - около четири-пет години кондензирани в осем публикации по десет снимки. Лека носталгия ме обхваща, но няма смисъл да задълбавам, гледаме напред и чакаме следващия изгрев/залез/буря/вулкан...каквото се покаже :)
Лека от мен ;)
otlichna idea pozdravlenija a i snimkite sa mnodo dobri no po vazna e ideata da ni spodelite prekrasnite mesta na rodinata derzajte tanja
ОтговорИзтриване