Започнахме от Искърското дефиле. Разгледахме го цялото. Апаратите не си и помислихме да ги вадим (друг е въпросът, че си бях забравил статива, но това ми се размина).
След това слязохме към Трънското ждрело. Ванката вече беше минал оттам и отново не посегна към техниката. На мен ме беше дошло в повече пътуването и се насилих да направя няколко кадъра колкото да не забравя къде е спусъка на апарата:
Последва слизане на Юг към подножието на Рила. Пътьом минахме да погледнем Овчарченския водопад, който по това време на годината никога не ме е разочаровал. Време е било и това да стане - водата беше малко, а дърветата наоколо бяха или в доста начален стадий на пожълтяване, или бяха премръзнали:
Продължихме към Рилския манастир. В интерес на истината там гората беше сравнително запазена от студовете, но пак се оказахме подранили:
За следващия кадър се вкарахме в малко екшън, но няма да се впускам в излишни обяснения, за да не дразня тези, които все още вярват, че църквата ни има нещо общо с вярата.
За залез се преместихме на Стобските пирамиди, където аз направо си се изложих и изтървах идеалната светлина в мотане. Ето все пак кадрите от там:
С удоволствие привършвам този нескопосан разказ, който дори не исках да пиша. Следващите седмици ще има и рапорт от Родопите, където въпреки отново осакатената есен, успяхме малко от малко да спасим положението.
Лека от мен :)
Трънското ждрело май само го хвалят, а не е кой знае какво, но както и да е. Принципно то и Ябланишкото са свързани, но после се губи много време, за да се върнеш при колата. Замисляме да направим Ябланишкото скоро,от село Баня, което е в пъти по-голямо, а и е по екстремно. Дано има какво да се снима, а ако не поне ще го видим. Снимката от Рилския манастир радва :). Поздрави!
ОтговорИзтриванеАз не разбирам какво не ѝ харесвате на есента :) Тя просто е различна от онази ярко оцветената, но това не я прави по-малко красива. Снимките са хубави. Наслаждавайте се повече на това, което Природата ви дава, защото даровете ѝ всеки път са уникални! :)
ОтговорИзтриванеФилип :) , ако малко от малко страдаш от нашата диагноза - 'фотография', ще разбереш защо се цупим. Изминаваме хиляди километри, в търсене на определено нещо, а като не го намерим... оставаме леко разочаровани, та затова. Иначе поздрави ;).
ОтговорИзтриванеВ Рилския манастир май сте прескочили въженцето с табелката "Минаването забранено" :) От малко по-горните етажи обаче (където са стаите, в които може да се нощува) се виждат по-добре скалите на Мальовишкото било и гледката е страхотна. А от есента и аз очаква повече като ходих към Боянския водопад.
ОтговорИзтриване:))) Евгени, табелката не се налага да я прескачаме, нощувахме на манастира и някак си успяхме да минем метър.
ОтговорИзтриванеОтносно есента и защо мрънкам - всичко ми се размина страхотно тази година, понеже за първи път от както наблюдавам сезоните, този закъснява с около две седмици, а аз си бях планирал отпуските за снимане различно.
Не споря, че есента такава, каквато се случва тази година си има своя чар (особено ако си падаш по кафяво), но както казва и Мартин, бяхме се настроили за обичайния цветови фестивал, който тази година просто излипсва.
Една аналогия на положението: отиваш на концерт на Металика примерно и си супер надъхан, защото го чакаш с месеци; мястото е на стотици километри и ти си си наредил личния живот така, че да си там в определен ден. В същия този ден, когато вече си там, се оказва, че концертът е отложен с няколко дни. Връщаш се обратно, обаче вокалистът е леко прегракнал, а басистът се е разболял и изобщо няма да присъства. На останалите са им загубили инструментите и за да има все пак концерт, са им намерили по една китара - кухарка, а на барабаниста - комплект тенджери, че друго няма. Всичко това, ако си фен, няма как да не ти хареса и ще се радваш, че все пак нещо ти се поднася...
За истинския концерт обаче ще почакаш до следващия път :)
http://verydemotivational.files.wordpress.com/2011/11/demotivational-posters-amateur-photographers.jpg
ОтговорИзтриванеПодкрепям за есента .Човек чак го напуска музата като я види една таква кафяво изцапана :(.Но Тъжанското ждрело си е супер .Аз си го харесвам много .Хубава разходка ,макар и с малко снимки :)
ОтговорИзтриванеАха, сега разбрах :) Аз също снимам и знам какво имате предвид за цветовете. Просто не ми се е случвало да планирам отпуска и пътуване заради снимане, та от тази гледна точка наистина е гадно. Обаче монетата винаги има две страни: с разочарованието идва и предизвикателството да заснемеш нещо хубаво въпреки "пречките" :)
ОтговорИзтриванеПринципно предизвикателството винаги е на лице, хубав пейзаж не става лесно особено, когато нямаш възможност да си постоянно на терен и да дебнеш.
ОтговорИзтриванеПочнах вече да го приемам философски, такова е, каквото е, ако беше друго, нямаше да има кой да го коментира.
Така е Ицо ;), Филип :). Има и друга част от цялата тази работа със снимките. Ако не снимахме любителски, дали щяхме да обикаляме и да срещнем всички тези красоти: върхове, водопади, изгреви, залези.
ОтговорИзтриванеЕсента наистина е странна, но това само отмества гледната точка. Нетърпеливо очаквам пост, с твоето, есенно виждане на Девинско - Доспатския район :-))
ОтговорИзтриванеЗдравейте!
ОтговорИзтриванеЗа цветовете на любимата ЕСЕН- има още какво да се желае:)
За Трънското ждрело- горещо препоръчвам да се ходи и снима Ябланишката екопътека/ започва от с. Банкя/, която е несравнимо по- красива, дива и усамотена!
Всичко най!
Антон
На Ябланишката пътека ще се пробвам може би през ранната пролет, за да хвана пълноводието.
ОтговорИзтриванеЗа Девинско-Доспатския район...подозирам, че първо ще покажа нещо зимно или пролетно, тази есен го минахме транзитно поради независещи от нас обстоятелства :)